СЕВЕРНЯШКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Северняшката фолклорна област включва Северозападна България (Враца, Монтана, Видин, Лом), на север се простира до река Дунав ( Свищов, Русе, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Габрово) на изток граничи с Добруджанската етнографска област ( Шумен, Разград), а на юг със Стара планина. Северняшката етнографска област е на второ място по големина и фолклора ѝ е повлиян много от западната ни съседка – Сърбия, а на север от Румъния.

Хората и танците тук се характеризират с широта, скокливост и бързина, и са придружени със специфично провикване. Движенията са съсредоточени в краката и са пружиниращи. Често срещан е хвата за ръце и свободното му полюшване, който дава една лекота и свобода на изпълнението. Всичко това в танца на северняка прави неговите хора красиви, жизнени и темпераментни.

Само в тази област се срещат духовите инструменти при сватби, тържества и трапези.

Известни хора са: „Дунавско“, „Арканул“, „Ситно Влашко“, „Шира“, „Чичовото“, „Дайчово“, „Еленино“, „Пайдушко“. Тактовите размери, които се срещат са 11/16, 2/4, 9/8 и др.

Празниците през зимата, които се отбелязват в северняшката фолклорна област, са Св. Влас, Андреевден, Симеоновден и др, като се изпълняват ритуали за плодородие и берекет през годината. На пролет се извършва молебен за дъжд и се изпълнява обичая „Пеперуда“.